10 сент. 2011 г., 12:49

Лъч

623 0 2

Светлината ме събуди,

зеленината душата ми обзе,

от космоса ме приземи наяве и насън.

Светлина очите съживи

и прогледнаха ръцете ми.

Счупих и смачках камъка на злото.

Просто го строших.

Гората на живота преоткрих.

Успях и се спасих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря силните използват силата на мисълта,дано го усетят всички търсещи ценностните неща в живота ни пределен и преходен прероден от любов към човека и усетен с ритъма на човечността.
  • " Счупих...камъка на злото." Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...