10.09.2011 г., 12:49

Лъч

622 0 2

Светлината ме събуди,

зеленината душата ми обзе,

от космоса ме приземи наяве и насън.

Светлина очите съживи

и прогледнаха ръцете ми.

Счупих и смачках камъка на злото.

Просто го строших.

Гората на живота преоткрих.

Успях и се спасих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря силните използват силата на мисълта,дано го усетят всички търсещи ценностните неща в живота ни пределен и преходен прероден от любов към човека и усетен с ритъма на човечността.
  • " Счупих...камъка на злото." Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...