16 авг. 2017 г., 20:50

Лъч

502 1 6

                 През прозореца ми влезе лъч,

                 в миг просветна мойта стая.

                 Долетяла звънка детска глъч,

                 стóпли в мен душа корава.

 

                 Пропътувал дни в безкрая,

                 борил се със прах и със тъма.

                 Спрял при мен сега накрая,

                 сякаш за почивка у дома.

 

                 От Слънцето частица малка,

                 в миг лицето ми огряла.

                 Недей оставяй ме на мрака,

                 с мен бъди, искрице бяла.

 

                 Пловдив

                 16.08.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...