Лъч
През прозореца ми влезе лъч,
в миг просветна мойта стая.
Долетяла звънка детска глъч,
стóпли в мен душа корава.
Пропътувал дни в безкрая,
борил се със прах и със тъма.
Спрял при мен сега накрая,
сякаш за почивка у дома.
От Слънцето частица малка,
в миг лицето ми огряла.
Недей оставяй ме на мрака,
с мен бъди, искрице бяла.
Пловдив
16.08.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
