През прозореца ми влезе лъч,
в миг просветна мойта стая.
Долетяла звънка детска глъч,
стóпли в мен душа корава.
Пропътувал дни в безкрая,
борил се със прах и със тъма.
Спрял при мен сега накрая,
сякаш за почивка у дома.
От Слънцето частица малка,
в миг лицето ми огряла.
Недей оставяй ме на мрака,
с мен бъди, искрице бяла.
Пловдив
16.08.2017
© Хари Спасов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
