11 сент. 2008 г., 00:01

Лъч на надежда

837 0 1
Стоях на плажа край морето
и гледах звездите на небето.
Нощта се бе спуснала,
а вълните забушуваха.
Огънят беше запален в очите,
а лъч спусна се от звездите.
Донесе светлина за моето сърце,
макар за кратко прободе ме
със стрелата на любовта!!!
Край мен чух песента на сирените,
но тя бе тъжна, тъжно бе и морето,
тъжни бяха и звездите, тъжен бях и аз!
На брега лежах, безпомощен и сломен,
но накрая разбрах, макар и не с теб, любима,
любовта е някъде там, има я, защото я изпитах
и аз ще я открия отново!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...