Стоях на плажа край морето
и гледах звездите на небето.
Нощта се бе спуснала,
а вълните забушуваха.
Огънят беше запален в очите,
а лъч спусна се от звездите.
Донесе светлина за моето сърце,
макар за кратко прободе ме
със стрелата на любовта!!!
Край мен чух песента на сирените,
но тя бе тъжна, тъжно бе и морето,
тъжни бяха и звездите, тъжен бях и аз!
На брега лежах, безпомощен и сломен,
но накрая разбрах, макар и не с теб, любима,
любовта е някъде там, има я, защото я изпитах
и аз ще я открия отново!!!