11.09.2008 г., 0:01

Лъч на надежда

833 0 1
Стоях на плажа край морето
и гледах звездите на небето.
Нощта се бе спуснала,
а вълните забушуваха.
Огънят беше запален в очите,
а лъч спусна се от звездите.
Донесе светлина за моето сърце,
макар за кратко прободе ме
със стрелата на любовта!!!
Край мен чух песента на сирените,
но тя бе тъжна, тъжно бе и морето,
тъжни бяха и звездите, тъжен бях и аз!
На брега лежах, безпомощен и сломен,
но накрая разбрах, макар и не с теб, любима,
любовта е някъде там, има я, защото я изпитах
и аз ще я открия отново!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...