Sep 11, 2008, 12:01 AM

Лъч на надежда

  Poetry » Love
834 0 1
Стоях на плажа край морето
и гледах звездите на небето.
Нощта се бе спуснала,
а вълните забушуваха.
Огънят беше запален в очите,
а лъч спусна се от звездите.
Донесе светлина за моето сърце,
макар за кратко прободе ме
със стрелата на любовта!!!
Край мен чух песента на сирените,
но тя бе тъжна, тъжно бе и морето,
тъжни бяха и звездите, тъжен бях и аз!
На брега лежах, безпомощен и сломен,
но накрая разбрах, макар и не с теб, любима,
любовта е някъде там, има я, защото я изпитах
и аз ще я открия отново!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....