30 мая 2021 г., 11:56

Лъжата

472 0 2


Колко грама тежи болката от лъжата?
Скърцат тежки клепачи като входна врата.
Сълзите са сякаш звезди в тъмнината,
но солена е тяхната светлина.

От куршум е по-бърза и от нож по-ранима.
Поразява без пропуск и корава душа.
Няма лято и есен, няма пролет и зима,
не голяма и малка, тя е просто лъжа.

Но какво е лъжата още неразгадана?
Тя прилича на истина и танцува с крила.
Тя сама си залага и затваря капана
и отрича до края, че е всъщност лъжа.

Тя поврежда животи, избледнява доверия
и превръща във възрастни всички детски очи.
Съсирени истини в човешки артерии
са всички създадени, гнусни лъжи.

Нежелана от никого и от него създадена,
безсмъртна откакто познат е света.
Лъжата е рошава или загладена,
но все е болезнена всяка лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...