May 30, 2021, 11:56 AM

Лъжата

  Poetry
474 0 2


Колко грама тежи болката от лъжата?
Скърцат тежки клепачи като входна врата.
Сълзите са сякаш звезди в тъмнината,
но солена е тяхната светлина.

От куршум е по-бърза и от нож по-ранима.
Поразява без пропуск и корава душа.
Няма лято и есен, няма пролет и зима,
не голяма и малка, тя е просто лъжа.

Но какво е лъжата още неразгадана?
Тя прилича на истина и танцува с крила.
Тя сама си залага и затваря капана
и отрича до края, че е всъщност лъжа.

Тя поврежда животи, избледнява доверия
и превръща във възрастни всички детски очи.
Съсирени истини в човешки артерии
са всички създадени, гнусни лъжи.

Нежелана от никого и от него създадена,
безсмъртна откакто познат е света.
Лъжата е рошава или загладена,
но все е болезнена всяка лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...