30.05.2021 г., 11:56

Лъжата

466 0 2


Колко грама тежи болката от лъжата?
Скърцат тежки клепачи като входна врата.
Сълзите са сякаш звезди в тъмнината,
но солена е тяхната светлина.

От куршум е по-бърза и от нож по-ранима.
Поразява без пропуск и корава душа.
Няма лято и есен, няма пролет и зима,
не голяма и малка, тя е просто лъжа.

Но какво е лъжата още неразгадана?
Тя прилича на истина и танцува с крила.
Тя сама си залага и затваря капана
и отрича до края, че е всъщност лъжа.

Тя поврежда животи, избледнява доверия
и превръща във възрастни всички детски очи.
Съсирени истини в човешки артерии
са всички създадени, гнусни лъжи.

Нежелана от никого и от него създадена,
безсмъртна откакто познат е света.
Лъжата е рошава или загладена,
но все е болезнена всяка лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....