Patrizzia (Надежда Ангелова)
2063 18152
1 июл. 2020 г., 18:32  

Лъже този малък Мук! 

  Поэзия » Другая
541 4 9

От фенерче на светулка,
разноцветни стъкълца.
Синя сойка - присмехулка,
кукли - с весели лица.

 

Бяло коте тихо мърка,
тича - от зори до мрак.
Тайно детството ми бърка,
в сладкото от рози пак.

 

И мечето непослушно,
прави хиляди бели.
Ала мама щом го гушне,
раничката не боли.

 

При превързано юначе,
тихо сяда малък Мук.
Пипилота го закача,
Карлсон дори е тук.

 

Детството ми лепне цяло,
от малините - сироп,
няма крайче и начало...
Пъстрият калейдоскоп.

 

Сладко правя аз обаче,
някой му е сложил лук.
Каза ми: "Юнак не плаче..."
Лъже този малък Мук!

 

И с обувите извити,
някъде се запиля.
Паднах в детството, с белите,
а сега ме заболя.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прегръщам ви, момичета!
  • Във всеки от нас живее едно дете, което много иска да се завърне...
  • Благодаря ви, от сърце!
  • Ей че сладко!👫
  • Ех, че чудничкооо
  • Напомни ми приказките на Мари ❤️
    И мен ме заболя.. 🌹🌹🌹
  • Много красиво и силно.
  • Прелест!
    И с ужулен лакът тичам да подскачам на въже,
    а смокинята привлича глъчка детски кошер,
    на вълшебното килимче с дългоносото джудже,
    чака ме светулката със счупено фенерче..
  • Сега, ако падна и жулна коляно
    дали ще потъна в земята от срам?
    А някога...някога, мислех, че няма
    да стана голяма без рана и кал...

    Наде, толкова красиво-носталгично си го написала...
Предложения
: ??:??