Лъже този малък Мук!
От фенерче на светулка,
разноцветни стъкълца.
Синя сойка - присмехулка,
кукли - с весели лица.
Бяло коте тихо мърка,
тича - от зори до мрак.
Тайно детството ми бърка,
в сладкото от рози пак.
И мечето непослушно,
прави хиляди бели.
Ала мама щом го гушне,
раничката не боли.
При превързано юначе,
тихо сяда малък Мук.
Пипилота го закача,
Карлсон дори е тук.
Детството ми лепне цяло,
от малините - сироп,
няма крайче и начало...
Пъстрият калейдоскоп.
Сладко правя аз обаче,
някой му е сложил лук.
Каза ми: "Юнак не плаче..."
Лъже този малък Мук!
И с обувите извити,
някъде се запиля.
Паднах в детството, с белите,
а сега ме заболя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
