22 дек. 2004 г., 23:57

Любимият художник

1.3K 0 2
Любимият
художник
всяка вечер
ме разплита -
нишка по нишка
и в своите
картини
отново
ме създава
в
стъклените капки
на декември,
в
сивите звуци
на запотената
шума
на сезона,
сгушила се
в нечии длани

...върху моите
е инкрустирал
полунощ
на безлюдната улица,
саксофонист
до колона
с гръб
към мокрите улици
с лице
към
своя двойник

Върху асфалта
всичко е отражение-
обърнат е светът
и не става ясно
кое е
ехото

Нарисувал е

комар в мрака -
затихнал
Върху него?
Върху мен?
единствен
знак във тишината-
отлетяла в небето монета,
не ези, не тура
а муха
самичка
танцуваща
на луната-
единствената
останала в дома

Може би
ще
избродира
последният лист,
преставащ
да трепери,
жълтеещ
в небето
указващ
на север
но
веднъж
паднал
в канала
ще бъде
простичко разбит
във вълните,
които
с облаците си
играят
и всяка си отнася
по един...
...лист
на който ми се иска
да бъде
отбелязано
че вали
но бавно
че вървим
но като птици
към дървета
приличащи
на паркинг
засипан
със
все още
зеленеещи
дървени
парченца
......................................
......................................
любимият
художник
всяка вечер
ме разплита
нишка по нишка
и в своите
картини
отново
ме създава
в
стъклените капки
на декември,
в
сивите звуци
на запотената
шума
на сезона
сгушила се
в нечии длани
...в моите длани,
които
толкова обича...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...