Любимият художник

22 дек. 2004 г., 23:57

Поэзия

1004 0 2

Любимият
художник
всяка вечер
ме разплита -
нишка по нишка
и в своите
картини
отново
ме създава
в
стъклените капки
на декември,
в
сивите звуци
на запотената
шума
на сезона,
сгушила се
в нечии длани

...върху моите
е инкрустирал
полунощ
на безлюдната улица,
саксофонист
до колона
с гръб
към мокрите улици
с лице
към
своя двойник

Върху асфалта
всичко е отражение-
обърнат е светът
и не става ясно
кое е
ехото

Нарисувал е

комар в мрака -
затихнал
Върху него?
Върху мен?
единствен
знак във тишината-
отлетяла в небето монета,
не ези, не тура
а муха
самичка
танцуваща
на луната-
единствената
останала в дома

Може би
ще
избродира
последният лист,
преставащ
да трепери,
жълтеещ
в небето
указващ
на север
но
веднъж
паднал
в канала
ще бъде
простичко разбит
във вълните,
които
с облаците си
играят
и всяка си отнася
по един...
...лист
на който ми се иска
да бъде
отбелязано
че вали
но бавно
че вървим
но като птици
към дървета
приличащи
на паркинг
засипан
със
все още
зеленеещи
дървени
парченца
......................................
......................................
любимият
художник
всяка вечер
ме разплита
нишка по нишка
и в своите
картини
отново
ме създава
в
стъклените капки
на декември,
в
сивите звуци
на запотената
шума
на сезона
сгушила се
в нечии длани
...в моите длани,
които
толкова обича...

Любимият художник

Свързани произведения

Комментарии

Предложения