Dec 22, 2004, 11:57 PM

Любимият художник

  Poetry
1.4K 0 2
Любимият
художник
всяка вечер
ме разплита -
нишка по нишка
и в своите
картини
отново
ме създава
в
стъклените капки
на декември,
в
сивите звуци
на запотената
шума
на сезона,
сгушила се
в нечии длани

...върху моите
е инкрустирал
полунощ
на безлюдната улица,
саксофонист
до колона
с гръб
към мокрите улици
с лице
към
своя двойник

Върху асфалта
всичко е отражение-
обърнат е светът
и не става ясно
кое е
ехото

Нарисувал е

комар в мрака -
затихнал
Върху него?
Върху мен?
единствен
знак във тишината-
отлетяла в небето монета,
не ези, не тура
а муха
самичка
танцуваща
на луната-
единствената
останала в дома

Може би
ще
избродира
последният лист,
преставащ
да трепери,
жълтеещ
в небето
указващ
на север
но
веднъж
паднал
в канала
ще бъде
простичко разбит
във вълните,
които
с облаците си
играят
и всяка си отнася
по един...
...лист
на който ми се иска
да бъде
отбелязано
че вали
но бавно
че вървим
но като птици
към дървета
приличащи
на паркинг
засипан
със
все още
зеленеещи
дървени
парченца
......................................
......................................
любимият
художник
всяка вечер
ме разплита
нишка по нишка
и в своите
картини
отново
ме създава
в
стъклените капки
на декември,
в
сивите звуци
на запотената
шума
на сезона
сгушила се
в нечии длани
...в моите длани,
които
толкова обича...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...