22.12.2004 г., 23:57

Любимият художник

1.3K 0 2
Любимият
художник
всяка вечер
ме разплита -
нишка по нишка
и в своите
картини
отново
ме създава
в
стъклените капки
на декември,
в
сивите звуци
на запотената
шума
на сезона,
сгушила се
в нечии длани

...върху моите
е инкрустирал
полунощ
на безлюдната улица,
саксофонист
до колона
с гръб
към мокрите улици
с лице
към
своя двойник

Върху асфалта
всичко е отражение-
обърнат е светът
и не става ясно
кое е
ехото

Нарисувал е

комар в мрака -
затихнал
Върху него?
Върху мен?
единствен
знак във тишината-
отлетяла в небето монета,
не ези, не тура
а муха
самичка
танцуваща
на луната-
единствената
останала в дома

Може би
ще
избродира
последният лист,
преставащ
да трепери,
жълтеещ
в небето
указващ
на север
но
веднъж
паднал
в канала
ще бъде
простичко разбит
във вълните,
които
с облаците си
играят
и всяка си отнася
по един...
...лист
на който ми се иска
да бъде
отбелязано
че вали
но бавно
че вървим
но като птици
към дървета
приличащи
на паркинг
засипан
със
все още
зеленеещи
дървени
парченца
......................................
......................................
любимият
художник
всяка вечер
ме разплита
нишка по нишка
и в своите
картини
отново
ме създава
в
стъклените капки
на декември,
в
сивите звуци
на запотената
шума
на сезона
сгушила се
в нечии длани
...в моите длани,
които
толкова обича...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...