17 авг. 2011 г., 23:15
„Когато
любовта си раздадеш”...
В мастилени следи душата срича,
когато
„любовта си раздадеш”,
неясен шепот синевата е,
след спомен
на погалване с криле,
мерило за самотност пък
небето,
въздишка от стаявано
реката, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация