Любов
„Когато
любовта си раздадеш”...
В мастилени следи душата срича,
когато
„любовта си раздадеш”,
неясен шепот синевата е,
след спомен
на погалване с криле,
мерило за самотност пък
небето,
въздишка от стаявано
реката,
върбата – оплаквачка,
пази спомени
за полети…
След
пресекливото на чувствата
не си отивай…
Вик на гларус крия
зад зениците,
с мъниста бели
пътищата ни съшивам -
за черни дни,
когато
в мастилени следи
ще раздадем...
любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
