„Когато
любовта си раздадеш”...
В мастилени следи душата срича,
когато
„любовта си раздадеш”,
неясен шепот синевата е,
след спомен
на погалване с криле,
мерило за самотност пък
небето,
въздишка от стаявано
реката,
върбата – оплаквачка,
пази спомени
за полети…
След
пресекливото на чувствата
не си отивай…
Вик на гларус крия
зад зениците,
с мъниста бели
пътищата ни съшивам -
за черни дни,
когато
в мастилени следи
ще раздадем...
любов!
© Мери Добрева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
