24 июн. 2009 г., 21:43

Любов

449 0 0

И ето, късна вечер е,

в захлас звездите гледам,

чакайки те като сутрешното

 слънце да изгрееш,

 с багрите си алени

хоризонта да оцветиш.

Чаках те, не дойде.

Търсих те, не намерих те.

Реалност ли бе, или

само копнеж вълшебен?

Песента на славея дочух,

 

магията разбрах.

Очите си затворих,

в сърцето си намерих те.

Облик не видях,

 чувството познах.

Името си нашепна,

Любов си ти!

Мечтател ли съм аз?

Или пък романтик неповторим?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....