Jun 24, 2009, 9:43 PM

Любов

  Poetry
451 0 0

И ето, късна вечер е,

в захлас звездите гледам,

чакайки те като сутрешното

 слънце да изгрееш,

 с багрите си алени

хоризонта да оцветиш.

Чаках те, не дойде.

Търсих те, не намерих те.

Реалност ли бе, или

само копнеж вълшебен?

Песента на славея дочух,

 

магията разбрах.

Очите си затворих,

в сърцето си намерих те.

Облик не видях,

 чувството познах.

Името си нашепна,

Любов си ти!

Мечтател ли съм аз?

Или пък романтик неповторим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...