24.06.2009 г., 21:43

Любов

450 0 0

И ето, късна вечер е,

в захлас звездите гледам,

чакайки те като сутрешното

 слънце да изгрееш,

 с багрите си алени

хоризонта да оцветиш.

Чаках те, не дойде.

Търсих те, не намерих те.

Реалност ли бе, или

само копнеж вълшебен?

Песента на славея дочух,

 

магията разбрах.

Очите си затворих,

в сърцето си намерих те.

Облик не видях,

 чувството познах.

Името си нашепна,

Любов си ти!

Мечтател ли съм аз?

Или пък романтик неповторим?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...