31 мая 2008 г., 12:42

Любов

1K 0 8
 

Любов

 

Като нота в мен се пресъздава.

Мелодия и звук съвършен,

изящен стих и тон, но който адски наранява,

пропит с болка, да ме разплаче решен!...

 

Думи има ли, с които да я опиша?

Плач има ли, с който да я изплача?

Скръбно, жално сълзата издиша...

Че от изгрев се стича до здрача...

 

Любов, докосвай ме, ала сега - веднъж!

В твоите длани искам да ме извиваш,

Тъй, както стройната млада ръж

с полъха на непокорния вятър все сливаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андреа Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...