velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
31 may 2008, 12:42

Любов

1K 0 8
 

Любов

 

Като нота в мен се пресъздава.

Мелодия и звук съвършен,

изящен стих и тон, но който адски наранява,

пропит с болка, да ме разплаче решен!...

 

Думи има ли, с които да я опиша?

Плач има ли, с който да я изплача?

Скръбно, жално сълзата издиша...

Че от изгрев се стича до здрача...

 

Любов, докосвай ме, ала сега - веднъж!

В твоите длани искам да ме извиваш,

Тъй, както стройната млада ръж

с полъха на непокорния вятър все сливаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0