Любов
Любов
Като нота в мен се пресъздава.
Мелодия и звук съвършен,
изящен стих и тон, но който адски наранява,
пропит с болка, да ме разплаче решен!...
Думи има ли, с които да я опиша?
Плач има ли, с който да я изплача?
Скръбно, жално сълзата издиша...
Че от изгрев се стича до здрача...
Любов, докосвай ме, ала сега - веднъж!
В твоите длани искам да ме извиваш,
Тъй, както стройната млада ръж
с полъха на непокорния вятър все сливаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
