May 31, 2008, 12:42 PM

Любов

  Poetry » Love
1K 0 8
 

Любов

 

Като нота в мен се пресъздава.

Мелодия и звук съвършен,

изящен стих и тон, но който адски наранява,

пропит с болка, да ме разплаче решен!...

 

Думи има ли, с които да я опиша?

Плач има ли, с който да я изплача?

Скръбно, жално сълзата издиша...

Че от изгрев се стича до здрача...

 

Любов, докосвай ме, ала сега - веднъж!

В твоите длани искам да ме извиваш,

Тъй, както стройната млада ръж

с полъха на непокорния вятър все сливаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...