Разтапям се до теб...
Изпиваш ме с очи
и чезнем някъде в небитието.
Протягаш ми ръка,
и веч ни няма тук.
След нас остава само
звук и обич светла.
Какво ли е това?
Магия или миг,
във който от любов умираме?
Душите ни крещят,
душите всеки път
ридаят...чак до ново сливане...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Барашка Все права защищены
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
