Разтапям се до теб...
Изпиваш ме с очи
и чезнем някъде в небитието.
Протягаш ми ръка,
и веч ни няма тук.
След нас остава само
звук и обич светла.
Какво ли е това?
Магия или миг,
във който от любов умираме?
Душите ни крещят,
душите всеки път
ридаят...чак до ново сливане...
© Юлия Барашка Всички права запазени