1 июл. 2008 г., 11:33

любов

1.2K 0 3
 

Да! От любов имам нужда!

Да ме обича само един, не всички мъже.

Любов! Да! Любов ми е нужна,

за да живея със смисъл поне.

 

И знаеш ли, аз съм щастливка,

защото, ти хвана ръката ми,

когато аз в нужда изпаднах,

че в този момент мисъл коварна

се опитваше сърцето ми да раздере.

За туй те обикнах и искам със теб

живота нататък

с любов да живея - 

и в глъчка, и в радост

със теб да се смея.

Обичам очите ти,

обичам ръцете ти,

обичам и устните

несигурни, нежните,

когато целуват ме,

когато хортуват ми.

Обичам душата ти.

Обичам бедрата ти,

тъй силно се вплели

с любов във телата ни.

Обичам те целия

и искам те целия.

Без теб няма смисъл

животът ми, клетият.

Без теб бих умряла,

защото жадувам те...

 

 

10.04.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йовка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво...обичащо...зов за обич...
    хареса ми, Йовка.
  • Обичам те целия

    и искам те целия.

    Без теб няма смисъл

    животът ми, клетият.

    Без теб бих умряла,

    защото жадувам те...

    На колко ли мъже си го казвала?

    Стиха е страхотен!
  • Вечната, неутолима жажда...
    Поздравления!!!Вълнуващ стих!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...