18 янв. 2011 г., 16:17

Любов... 

  Поэзия » Любовная
877 0 12

Любов...

 

Тя е толкова крехка и нежна – но някак успява

да завихри света и с очите към мен да го тласне -

да затрупа сърцето ми – с тонове, тонове лава

и стотици искрящи слънца от косите да тръсне.

 

Тя открива усмивка и мъдрост и в лошите думи.

И разбива ги в смях на парченца – направо в стената.

Тя от слънце и нежност – излива греховни куршуми

и ги праща със поглед  – дълбоко, дълбоко в душата.

 

Тя обича по залез да вдишва лъчи от живота.

Да танцува с морето спокойно през босото лято.

Да отпива дъжда нов от бисерна мида с охота

и с мечтите на  вятъра топъл да бъде във ято.

 

Тя се крие в очите на плаваща в тъмното птица.

И във нейните мисли – отразени звезди във реката.

И не знаеща страх – пак се влива във мойте зеници

и се пръсва на хиляди болки навътре в душата...

© Чавдар Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??