18.01.2011 г., 16:17 ч.

Любов... 

  Поезия » Любовна
5.0 / 11
884 0 12

Любов...

 

Тя е толкова крехка и нежна – но някак успява

да завихри света и с очите към мен да го тласне -

да затрупа сърцето ми – с тонове, тонове лава

и стотици искрящи слънца от косите да тръсне.

 

Тя открива усмивка и мъдрост и в лошите думи.

И разбива ги в смях на парченца – направо в стената.

Тя от слънце и нежност – излива греховни куршуми

и ги праща със поглед  – дълбоко, дълбоко в душата.

 

Тя обича по залез да вдишва лъчи от живота.

Да танцува с морето спокойно през босото лято.

Да отпива дъжда нов от бисерна мида с охота

и с мечтите на  вятъра топъл да бъде във ято.

 

Тя се крие в очите на плаваща в тъмното птица.

И във нейните мисли – отразени звезди във реката.

И не знаеща страх – пак се влива във мойте зеници

и се пръсва на хиляди болки навътре в душата...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Очаквах те! И тази нощ копнях, и месеца изпратих да ти свети... Надявах се! За нежност си мечтах, но...
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
  • Небето е последната преграда пред пътя ти зад орбитите на звездите. Не чакаш вече никаква награда. З...

Още произведения »