Любов

Обичам те свободно и щастливо,

и стих след стих красиво се разлива,

и къдравите ти коси дочувам,

как влюбени са в мен, и се вълнуват

от всички споделени дреболии,

особено от нежните, от тия,

които ни блестят, блестят в очите,

и колко се обичаме ни питат,

но колко, има ли размер безкрая,

когато споделен цъфти омаен,

когато всеки миг се разширява,

и слят е с влюбената ни и тиха лава.