Любов
Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии,
особено от нежните, от тия,
които ни блестят, блестят в очите,
и колко се обичаме ни питат,
но колко, има ли размер безкрая,
когато споделен цъфти омаен,
когато всеки миг се разширява,
и слят е с влюбената ни и тиха лава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
