3 апр. 2007 г., 11:58

Любов

Поэзия

1.1K 0 10

Беше бурна река
и помиташе всичко по пътя си.
Не признаваше бряг
и не търсеше ъгъл закътан.
Днес си тиха и кротка.
Щом махнат с ръка и се свиваш.
А и колкото-толкова.
И защо да опитваш? - изстиваш.
Не мечтаеш, тъгуваш.
Безразлична, на хляб и вода.
Ех, Любов, боледуваш
в примирение и във самота.
Ни целебен мехлем,
нито жива вода... И убиващо Сиво...
Болка - тъжен рефрен
за любов, вчера шеметно жива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Звездичка (Яна Вълчева)

Много от душа,Ружена.Пожелавам ти да оздравее твоята любов.Поздрав.

2007-04-06T11:43:04+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"А и колкото-толкова.
И защо да опитваш? - изстиваш.
Не мечтаеш, тъгуваш."
Освен радостта, която носи любовта, тя също така е и болка.
Много хубав стих си написала Ружена!
От сърце ти желая ТЯ да бъде в очите, сърцето и в мислите ти с цялата си радост и прелест!

2007-04-03T20:35:50+03:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих, Ружена!!! Поздрави!!!

2007-04-03T14:19:00+03:00
Румена (Румена Румена)

Хубав стих! и как ми догорча... Че там нещичко разпознах в горчивото!

2007-04-03T14:06:42+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Много ми хареса!

2007-04-03T13:30:00+03:00