Беше бурна река и помиташе всичко по пътя си. Не признаваше бряг и не търсеше ъгъл закътан. Днес си тиха и кротка. Щом махнат с ръка и се свиваш. А и колкото-толкова. И защо да опитваш? - изстиваш. Не мечтаеш, тъгуваш. Безразлична, на хляб и вода. Ех, Любов, боледуваш в примирение и във самота. Ни целебен мехлем, нито жива вода... И убиващо Сиво... Болка - тъжен рефрен за любов, вчера шеметно жива...
"А и колкото-толкова.
И защо да опитваш? - изстиваш.
Не мечтаеш, тъгуваш."
Освен радостта, която носи любовта, тя също така е и болка.
Много хубав стих си написала Ружена!
От сърце ти желая ТЯ да бъде в очите, сърцето и в мислите ти с цялата си радост и прелест!
Поздрав с нещо мое:
* * *
До вчера жадувана, с трепет зована,
изгряваща с утро, Ти – звънка Любов,
днес бродиш изгубена, в сълзи обляна,
дано преродиш се за светъл живот!
* * *
Много ми хареса стихът ти, Ружена, усетих го... Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.