Любов
и помиташе всичко по пътя си.
Не признаваше бряг
и не търсеше ъгъл закътан.
Днес си тиха и кротка.
Щом махнат с ръка и се свиваш.
А и колкото-толкова.
И защо да опитваш? - изстиваш.
Не мечтаеш, тъгуваш.
Безразлична, на хляб и вода.
Ех, Любов, боледуваш
в примирение и във самота.
Ни целебен мехлем,
нито жива вода... И убиващо Сиво...
Болка - тъжен рефрен
за любов, вчера шеметно жива...
© Ружена All rights reserved.