Apr 3, 2007, 11:58 AM

Любов 

  Poetry
852 0 10
Беше бурна река
и помиташе всичко по пътя си.
Не признаваше бряг
и не търсеше ъгъл закътан.
Днес си тиха и кротка.
Щом махнат с ръка и се свиваш.
А и колкото-толкова.
И защо да опитваш? - изстиваш.
Не мечтаеш, тъгуваш.
Безразлична, на хляб и вода.
Ех, Любов, боледуваш
в примирение и във самота.
Ни целебен мехлем,
нито жива вода... И убиващо Сиво...
Болка - тъжен рефрен
за любов, вчера шеметно жива...                                

© Ружена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много от душа,Ружена.Пожелавам ти да оздравее твоята любов.Поздрав.
  • "А и колкото-толкова.
    И защо да опитваш? - изстиваш.
    Не мечтаеш, тъгуваш."
    Освен радостта, която носи любовта, тя също така е и болка.
    Много хубав стих си написала Ружена!
    От сърце ти желая ТЯ да бъде в очите, сърцето и в мислите ти с цялата си радост и прелест!
  • Чудесен стих, Ружена!!! Поздрави!!!
  • Хубав стих! и как ми догорча... Че там нещичко разпознах в горчивото!
  • Много ми хареса!
  • Поздрав с нещо мое:
    * * *
    До вчера жадувана, с трепет зована,
    изгряваща с утро, Ти – звънка Любов,
    днес бродиш изгубена, в сълзи обляна,
    дано преродиш се за светъл живот!
    * * *
    Много ми хареса стихът ти, Ружена, усетих го... Поздрав!

  • Прекрасен стих... макар и тъжен!
    Поздрав, Ружена!
  • Добре "изплакано", но трябва да я търсим! Във всичко има любов! Тя е край нас! Поздравления!
  • Благодаря ти,Усмихната
  • Любовта е бурна река!
    Но и болка е тя!
    Браво!
    Поздрав от мен!
Random works
: ??:??