11 нояб. 2023 г., 10:42

Любов без овации

433 1 0

Защо ли възхвалявам любовта ни?

Нима е тема на открит урок?

Дали на някой пука му? Едва ли.

Човеците за всичко имат гроб.

За нечие блажено състояние,

или за нетърпима чужда болка.

За мъчните в душата им стенания.

За всичко. Само прошка да не молят...

А аз - лирикът тайно се надявам

с наивния си нрав на вдъхновител, 

че видиш ли, доброто се предава,

детето, както взима от родител.

И как да замълча пред туй клише, 

че "искала на тихо любовта"? 

С поезия убивам страхове, 

които я заключват в тишина. 

Понеже злото дебне по ъглѝте, 

а лошите очи четат с омраза, 

аз по-добре да пиша за мъглите 

и есенния танц на листопада. 

Или да се престоря на ощипан, 

по повод на ранѝмата ми същност, 

че някак си без видима причина, 

получа ли любов, аз гръб обръщам. 

Сега е по-модерно да си тъжен, 

до гуша помъдрял в самодостатъчност, 

и целият ни свят да ти е длъжен, 

защото сам на себе си палач си. 

В такъв се е превърнал днес човекът. 

Отказвам да съм в тази констатация. 

Спасение за мен е, че поет съм 

и мога да обичам без овации... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

26.10.2023

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...