17 февр. 2009 г., 09:53
любовта обидена мълчи.
Започна той да се присмива,
че болката в стихове реди.
Послушах го, стиха изтрих,
не ми хареса, много е сълзлив.
Но любовта не се усмихна,
остана погледът й мълчалив.
Гневът започна да затихва,
обидата дълбоко я прикрих.
Но защо тъгата не утихва,
нали стиха сълзлив изтрих?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация