17 февр. 2009 г., 09:53

Любов и гняв

Поэзия

997 0 11

Гневът мира не ми дава,

любовта обидена мълчи.

Започна той да се присмива,

че болката в стихове реди.

Послушах го, стиха изтрих,

не ми хареса, много е сълзлив.

Но любовта не се усмихна,

остана погледът й мълчалив.

Гневът започна да затихва,

обидата дълбоко я прикрих.

Но защо тъгата не утихва,

нали стиха сълзлив изтрих?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

...!!!

2009-06-22T22:40:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъгата...тихо на пръсти влиза в душата ни...
с обич, мила Лилия.

2009-02-21T16:40:33+02:00
viliana_popova (something else)

Много е добро!

2009-02-17T16:57:47+02:00
mimi75 (Мариела)

Браво на теб! Чудесен стих!

2009-02-17T13:58:42+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Време е за ново начало! Поздрави!

2009-02-17T13:23:27+02:00