22 янв. 2008 г., 17:28

Любов и изкуство

1K 0 5
Потапям устни в чаша вино
и във нечии очи.
Да бъда истинска и силна
и злобата да замълчи -
във този миг си пожелавам.
Разтварям се в картината пред мен
и в мислите си там оставам.
Отпускам се сред цветния пейзаж
в неистинския нарисуван ден.
А рамката е верния ми страж.
Коя е тук реалността?
Изкуство от рисувани цветя
или кипяща кръв във чаша вино?
Кое въздейства по-обилно?
И на двете със любов се насладих
и любовта превърнах в стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...