Jan 22, 2008, 5:28 PM

Любов и изкуство

  Poetry
1K 0 5
Потапям устни в чаша вино
и във нечии очи.
Да бъда истинска и силна
и злобата да замълчи -
във този миг си пожелавам.
Разтварям се в картината пред мен
и в мислите си там оставам.
Отпускам се сред цветния пейзаж
в неистинския нарисуван ден.
А рамката е верния ми страж.
Коя е тук реалността?
Изкуство от рисувани цветя
или кипяща кръв във чаша вино?
Кое въздейства по-обилно?
И на двете със любов се насладих
и любовта превърнах в стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люска Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...