22 ene 2008, 17:28

Любов и изкуство

  Poesía
1K 0 5
Потапям устни в чаша вино
и във нечии очи.
Да бъда истинска и силна
и злобата да замълчи -
във този миг си пожелавам.
Разтварям се в картината пред мен
и в мислите си там оставам.
Отпускам се сред цветния пейзаж
в неистинския нарисуван ден.
А рамката е верния ми страж.
Коя е тук реалността?
Изкуство от рисувани цветя
или кипяща кръв във чаша вино?
Кое въздейства по-обилно?
И на двете със любов се насладих
и любовта превърнах в стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...