9 янв. 2009 г., 21:57

Любов и смърт в Гaза

1K 0 4

Любов и смърт в Гaза

-------------------------------

Тръгнала е тя с него,
оставила роден край
не в името на его,
а в името на обич май.

И приятели, и роднини
тя напуснала е там
и тринадесет години
живяла е в любовен храм.

Щастието им било
подслон за техните души,
Обичта им била дърво
с плодове - дечица чудни.

Ала за тринадесет години
в родината си да се върне не успя -
забраните на черна власт
на границата нея спря.

Предложиха й варианти два -
да пътува без да се завърне
или да остане в Гaза
без границата да премине.

Ала тя избрала любовта
с палестинеца и със децата.
Но смъртта изпрати й покана
в писмо със пощальон ракета -

в Гaза да остане тя
с едно от своите деца,
под черна пръст да лежи,
а той сам да е в дните си.

Любов и смърт в Гaза
вървят ръка за ръка,
а хубавата укрaинка
между тях вървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Абдулрахман Акра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно е и хубаво ! Поздрави !
  • Драги приятели
    Този стих е вдъхновение на един реален слузай
    Една украйинка е била женена за един палестински лекар
    Те са живеели там щастливо , но ( власти на окупацията) не й разришиха да пътува при семейството си в Украйина за 13 години освен ако съгласява да не се завърне обратно в Газа
    Вчера тя почина с детето си поради една сляпа ракета израелска , която падна на техния припълнен със щастие дом
    Лекарят си остана сам
    без любима жена
    без дете
    по единствена вена: че той е палестинец!
    Мир за душите на наивните майка и дете!
  • "Но смъртта изпрати й покана
    в писмо със пощальон ракета"

    зловещо...
  • "През срама на мълчанието
    на глухонемия свят,..."

    "Любов и смърт в Гaза
    вървят ръка за ръка,
    а хубавата укрaинка
    между тях вървя."

    !!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...