Jan 9, 2009, 9:57 PM

Любов и смърт в Гaза

  Poetry » Civic
1K 0 4

Любов и смърт в Гaза

-------------------------------

Тръгнала е тя с него,
оставила роден край
не в името на его,
а в името на обич май.

И приятели, и роднини
тя напуснала е там
и тринадесет години
живяла е в любовен храм.

Щастието им било
подслон за техните души,
Обичта им била дърво
с плодове - дечица чудни.

Ала за тринадесет години
в родината си да се върне не успя -
забраните на черна власт
на границата нея спря.

Предложиха й варианти два -
да пътува без да се завърне
или да остане в Гaза
без границата да премине.

Ала тя избрала любовта
с палестинеца и със децата.
Но смъртта изпрати й покана
в писмо със пощальон ракета -

в Гaза да остане тя
с едно от своите деца,
под черна пръст да лежи,
а той сам да е в дните си.

Любов и смърт в Гaза
вървят ръка за ръка,
а хубавата укрaинка
между тях вървя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Абдулрахман Акра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е и хубаво ! Поздрави !
  • Драги приятели
    Този стих е вдъхновение на един реален слузай
    Една украйинка е била женена за един палестински лекар
    Те са живеели там щастливо , но ( власти на окупацията) не й разришиха да пътува при семейството си в Украйина за 13 години освен ако съгласява да не се завърне обратно в Газа
    Вчера тя почина с детето си поради една сляпа ракета израелска , която падна на техния припълнен със щастие дом
    Лекарят си остана сам
    без любима жена
    без дете
    по единствена вена: че той е палестинец!
    Мир за душите на наивните майка и дете!
  • "Но смъртта изпрати й покана
    в писмо със пощальон ракета"

    зловещо...
  • "През срама на мълчанието
    на глухонемия свят,..."

    "Любов и смърт в Гaза
    вървят ръка за ръка,
    а хубавата укрaинка
    между тях вървя."

    !!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...