Любов, навярно
всеки пеете с песен,
навярно всеки
мечтае си за теб.
Любов, стоиш в
тъмен ъгъл,
свита на кълбо в
моето сърце.
Напираш да излезнеш,
но вратата май залостена
е тъй добре.
Сърцето мое знае,
че от тебе най-боли,
че сълзи едва отмиват
твоите следи.
Попари мечтите
създавани с дни,
заключих те добре
и прозорците затворих,
теб на свобода не ще те пусна вече.
© Еленка Гишина Все права защищены