Любов наяве
Всички липси превърнах в доверия
и закрачих по пътя на мислите.
Изрисувах зад прозореца светли мечти,
а от ъгъла сринах безумни съмнения.
Щом пулсира във мене отново кръвта,
щом жадува душата ми топлото лято,
пак сред буйните, светли жита,
ще подтичва сърцето след ятото.
Даже птица с крила да не съм,
ще съм стъпки по тучни поляни.
Вече пролет не съм, но жена,
осъзнала непонятните тайни.
Днес е ден като всички почти.
Утре може съвсем да е иначе.
Ако нямам крила от мечти,
ще се будя безпътна и ничия.
По-добре да повярвам, че има земя,
по която пристъпвам щастлива,
не да мисля, че след сън във сълза
ще удавя душата на липсата.
Сто доверия с двеста мечти
сред хиляда илюзии плуват,
но очите ми търсят само една
Любов, която наяве целуват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
