Любов наяве
Всички липси превърнах в доверия
и закрачих по пътя на мислите.
Изрисувах зад прозореца светли мечти,
а от ъгъла сринах безумни съмнения.
Щом пулсира във мене отново кръвта,
щом жадува душата ми топлото лято,
пак сред буйните, светли жита,
ще подтичва сърцето след ятото.
Даже птица с крила да не съм,
ще съм стъпки по тучни поляни.
Вече пролет не съм, но жена,
осъзнала непонятните тайни.
Днес е ден като всички почти.
Утре може съвсем да е иначе.
Ако нямам крила от мечти,
ще се будя безпътна и ничия.
По-добре да повярвам, че има земя,
по която пристъпвам щастлива,
не да мисля, че след сън във сълза
ще удавя душата на липсата.
Сто доверия с двеста мечти
сред хиляда илюзии плуват,
но очите ми търсят само една
Любов, която наяве целуват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
