Всички липси превърнах в доверия
и закрачих по пътя на мислите.
Изрисувах зад прозореца светли мечти,
а от ъгъла сринах безумни съмнения.
Щом пулсира във мене отново кръвта,
щом жадува душата ми топлото лято,
пак сред буйните, светли жита,
ще подтичва сърцето след ятото.
Даже птица с крила да не съм,
ще съм стъпки по тучни поляни.
Вече пролет не съм, но жена,
осъзнала непонятните тайни. ...