Любов не се убива със куршуми...

21 мая 2019 г., 08:09

Поэзия » Любовная, Философская

546 4 2

Когато прочетеш и този стих,

ще бъда някъде в небето.

Очи под кал се взират за звезди.

А птица - феникс не е самолета.

Отдавна късно е. Не се гневи!

Любов не се убива със куршуми.

Умират две осъдени душѝ.

От най-отровните и жлъчни думи.

Дойде финал след опит за прераждане.

Съдбовно бе ли? Някакъв урок?

Тъй ясно, поучително и важно е -

прогледнахме и двамата. Да пази Бог!...

Каквото е - такова. C’est la vie!

Изпитото със истина се плаща.

Боляло ни е адски. Ще боли.

Последно - сбогом! Без да ме изпращаш...

Стихопат.

diesto (Данаил Антонов)

2019-05-22T06:32:02+03:00

Да, паднало ангелче! Даже истинското вино не горчи, както пише големият Евтимов. Горчивината идва от солта в очите след истинско обичане... защото не спираш да обичаш...
diesto (Данаил Антонов)

2019-05-21T10:27:03+03:00

Благодаря, Мариана! Думите са отрова. Хвърлен камък. Болят. Понякога са непростими, дори и да обичаш истински силно... Време. Само то познава прошката...