21.05.2019 г., 8:09 ч.

Любов не се убива със куршуми... 

  Поезия » Любовна, Философска
477 4 2

Когато прочетеш и този стих, 

ще бъда някъде в небето. 

Очи под кал се взират за звезди. 

А птица - феникс не е самолета. 

Отдавна късно е. Не се гневи! 

Любов не се убива със куршуми. 

Умират две осъдени душѝ. 

От най-отровните и жлъчни думи. 

Дойде финал след опит за прераждане. 

Съдбовно бе ли? Някакъв урок? 

Тъй ясно, поучително и важно е - 

прогледнахме и двамата. Да пази Бог!... 

Каквото е - такова. C’est la vie! 

Изпитото със истина се плаща. 

Боляло ни е адски. Ще боли. 

Последно - сбогом! Без да ме изпращаш...

 

Стихопат.

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, паднало ангелче! Даже истинското вино не горчи, както пише големият Евтимов. Горчивината идва от солта в очите след истинско обичане... защото не спираш да обичаш...
  • Благодаря, Мариана! Думите са отрова. Хвърлен камък. Болят. Понякога са непростими, дори и да обичаш истински силно... Време. Само то познава прошката...
Предложения
: ??:??