Любов не се убива със куршуми...
Когато прочетеш и този стих,
ще бъда някъде в небето.
Очи под кал се взират за звезди.
А птица - феникс не е самолета.
Отдавна късно е. Не се гневи!
Любов не се убива със куршуми.
Умират две осъдени душѝ.
От най-отровните и жлъчни думи.
Дойде финал след опит за прераждане.
Съдбовно бе ли? Някакъв урок?
Тъй ясно, поучително и важно е -
прогледнахме и двамата. Да пази Бог!...
Каквото е - такова. C’est la vie!
Изпитото със истина се плаща.
Боляло ни е адски. Ще боли.
Последно - сбогом! Без да ме изпращаш...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Даже истинското вино не горчи, както пише големият Евтимов. Горчивината идва от солта в очите след истинско обичане... защото не спираш да обичаш...