10 окт. 2019 г., 23:22

Любов неочаквана

1.2K 0 0

Здравей, моя любов неочаквана!

Като огромна вълна заля ми сърцето,

отне ми дъха и ме издигна в небето.

Сякаш жаркото слънце погали

нежно страните ми,

а пък лудият вятър заплете косите ми.

Целият свят ми превърна

в една синя безкрайност,

дето няма умора, тъга и сълзи,

а само ухание на морска зора,

шепот на влюбени чайки

и учестеният ритъм на наште сърца.

Тази вселена е моят оазис,

моето днес и сега.

Няма вчера, няма и утре.

Има само пясък, море и луна,

тиха песен на близък прибой

и светлина от звездния строй.

Дали ще запазим всичко това?

Вече лятото свършва,

но не и любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...